30 nov 2014, 22:32  

Отново В Гимназията

552 0 2

Онзи ден те видях
В двора на гимназията ти
Беше с новия си приятел
Даряваше го
С целувки и прегръдки
Докато аз гледах
Замислено отстрани
Тогава сякаш
Се върнах в миналото
Почувствах се
Отново тийнейджър
Сетих се
За ученическата си любов
И осъзнах,
Че двете си приличате -
И тя като теб
Си сменяше гаджетата
Но вечно пропускаше
Една подробност:
Че аз винаги
Бях до нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Напълно Непознат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мда, повечето от по-горе изброените персонажи са видени на места като барове, но това не значи, че *търся* само там.
    Просто исках да напиша нещо в стилистиката на Буковски, пречупено през моята призма и това се получи като краен резултат.
  • Жените са кофти. Мъжете не по-малко. Хората са си хора. Зависи от човека. А ти защо очакваш да намериш лицето - на бара... Замисли се какво търсиш там (това и намираш). Във всеки човек има човек (само трябва да го намериш). Повърхностно погледнато си прав и аз ги ненавиждах до едно време (ненавиждах и себе си за това). После станах по-умна. Винаги намираш това, което търсиш! Харесва ми стихото.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...