Онзи ден те видях
В двора на гимназията ти
Беше с новия си приятел
Даряваше го
С целувки и прегръдки
Докато аз гледах
Замислено отстрани
Тогава сякаш
Се върнах в миналото
Почувствах се
Отново тийнейджър
Сетих се
За ученическата си любов
И осъзнах,
Че двете си приличате -
И тя като теб
Си сменяше гаджетата
Но вечно пропускаше
Една подробност:
Че аз винаги
Бях до нея.
© Напълно Непознат Все права защищены
Просто исках да напиша нещо в стилистиката на Буковски, пречупено през моята призма и това се получи като краен резултат.