30 нояб. 2014 г., 22:32  

Отново В Гимназията

545 0 2

Онзи ден те видях
В двора на гимназията ти
Беше с новия си приятел
Даряваше го
С целувки и прегръдки
Докато аз гледах
Замислено отстрани
Тогава сякаш
Се върнах в миналото
Почувствах се
Отново тийнейджър
Сетих се
За ученическата си любов
И осъзнах,
Че двете си приличате -
И тя като теб
Си сменяше гаджетата
Но вечно пропускаше
Една подробност:
Че аз винаги
Бях до нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Напълно Непознат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мда, повечето от по-горе изброените персонажи са видени на места като барове, но това не значи, че *търся* само там.
    Просто исках да напиша нещо в стилистиката на Буковски, пречупено през моята призма и това се получи като краен резултат.
  • Жените са кофти. Мъжете не по-малко. Хората са си хора. Зависи от човека. А ти защо очакваш да намериш лицето - на бара... Замисли се какво търсиш там (това и намираш). Във всеки човек има човек (само трябва да го намериш). Повърхностно погледнато си прав и аз ги ненавиждах до едно време (ненавиждах и себе си за това). После станах по-умна. Винаги намираш това, което търсиш! Харесва ми стихото.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...