30.11.2014 г., 22:32  

Отново В Гимназията

549 0 2

Онзи ден те видях
В двора на гимназията ти
Беше с новия си приятел
Даряваше го
С целувки и прегръдки
Докато аз гледах
Замислено отстрани
Тогава сякаш
Се върнах в миналото
Почувствах се
Отново тийнейджър
Сетих се
За ученическата си любов
И осъзнах,
Че двете си приличате -
И тя като теб
Си сменяше гаджетата
Но вечно пропускаше
Една подробност:
Че аз винаги
Бях до нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Напълно Непознат Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мда, повечето от по-горе изброените персонажи са видени на места като барове, но това не значи, че *търся* само там.
    Просто исках да напиша нещо в стилистиката на Буковски, пречупено през моята призма и това се получи като краен резултат.
  • Жените са кофти. Мъжете не по-малко. Хората са си хора. Зависи от човека. А ти защо очакваш да намериш лицето - на бара... Замисли се какво търсиш там (това и намираш). Във всеки човек има човек (само трябва да го намериш). Повърхностно погледнато си прав и аз ги ненавиждах до едно време (ненавиждах и себе си за това). После станах по-умна. Винаги намираш това, което търсиш! Харесва ми стихото.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...