Nov 30, 2014, 10:32 PM  

Отново В Гимназията 

  Poetry » Love
347 0 2

Онзи ден те видях
В двора на гимназията ти
Беше с новия си приятел
Даряваше го
С целувки и прегръдки
Докато аз гледах
Замислено отстрани
Тогава сякаш
Се върнах в миналото
Почувствах се
Отново тийнейджър
Сетих се
За ученическата си любов
И осъзнах,
Че двете си приличате -
И тя като теб
Си сменяше гаджетата
Но вечно пропускаше
Една подробност:
Че аз винаги
Бях до нея.

© Напълно Непознат All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мда, повечето от по-горе изброените персонажи са видени на места като барове, но това не значи, че *търся* само там.
    Просто исках да напиша нещо в стилистиката на Буковски, пречупено през моята призма и това се получи като краен резултат.
  • Жените са кофти. Мъжете не по-малко. Хората са си хора. Зависи от човека. А ти защо очакваш да намериш лицето - на бара... Замисли се какво търсиш там (това и намираш). Във всеки човек има човек (само трябва да го намериш). Повърхностно погледнато си прав и аз ги ненавиждах до едно време (ненавиждах и себе си за това). После станах по-умна. Винаги намираш това, което търсиш! Харесва ми стихото.
Random works
: ??:??