17 feb 2009, 3:58

Отричане

597 0 0

Аз грешка съм на майката природа,
на Господ син съм и на Дявол син,
червен и черен поп във карточна колода,
светът за мен е празен и немил.

Коя си ти така да се усмихваш
на стареца във тяло на младеж -
с наивната си прелестна усмивка 
в сърцето му пораждаш ти копнеж.

Копнеж за детското, което той загуби.
Болезнен спомен крие, но красив...
Копнеж за теб, за всяка твоя дума,
изречена със поглед мълчалив.

Така че, с гръб към мен се обърни...
Но чакай... спри... очи недей да криеш -
последната искра ми подари,
хвърли ми цвете в този свят загиващ.

За мене то ще бъде мисълта, 
с която ще заспивам във неволя,
а после със лъжливата уста
аз ще проклинам нежни устни твои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...