Аз грешка съм на майката природа,
на Господ син съм и на Дявол син,
червен и черен поп във карточна колода,
светът за мен е празен и немил.

Коя си ти така да се усмихваш
на стареца във тяло на младеж -
с наивната си прелестна усмивка 
в сърцето му пораждаш ти копнеж.

Копнеж за детското, което той загуби.
Болезнен спомен крие, но красив...
Копнеж за теб, за всяка твоя дума,
изречена със поглед мълчалив.

Така че, с гръб към мен се обърни...
Но чакай... спри... очи недей да криеш -
последната искра ми подари,
хвърли ми цвете в този свят загиващ.

За мене то ще бъде мисълта, 
с която ще заспивам във неволя,
а после със лъжливата уста
аз ще проклинам нежни устни твои.