странница (Сеси)
200 7186
10 may 2011, 11:44

Отронено 

  Poesía » De amor
901 0 22

 

Залязващо самотно слънце, 

притихващ полъх в края на деня,

в премрежен миг донасят къс от вопъл,

роден в гласа на чакаща жена.

 

Зареян някъде в тъгата облак,

отронен цвят на голата земя,

остават дълго време да припомнят

за силуети, бродили ръка в ръка.

 

И в някоя сънувана, безвестна вечер,

под погледа на бледата луна, 

едно завръщане Тя ще дочака,

под звуците пригалващи на пролетта.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??