Отронено
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак,
отронен цвят на голата земя,
остават дълго време да припомнят
за силуети, бродили ръка в ръка.
И в някоя сънувана, безвестна вечер,
под погледа на бледата луна,
едно завръщане Тя ще дочака,
под звуците пригалващи на пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сеси Все права защищены
