странница (Сеси)
200 7162
10 мая 2011 г., 11:44

Отронено 

  Поэзия » Любовная
937 0 22

 

Залязващо самотно слънце, 

притихващ полъх в края на деня,

в премрежен миг донасят къс от вопъл,

роден в гласа на чакаща жена.

 

Зареян някъде в тъгата облак,

отронен цвят на голата земя,

остават дълго време да припомнят

за силуети, бродили ръка в ръка.

 

И в някоя сънувана, безвестна вечер,

под погледа на бледата луна, 

едно завръщане Тя ще дочака,

под звуците пригалващи на пролетта.

© Сеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??