Отронено
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак,
отронен цвят на голата земя,
остават дълго време да припомнят
за силуети, бродили ръка в ръка.
И в някоя сънувана, безвестна вечер,
под погледа на бледата луна,
едно завръщане Тя ще дочака,
под звуците пригалващи на пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
