странница (Сеси)
200 7162
10.05.2011 г., 11:44 ч.

Отронено 

  Поезия » Любовна
938 0 22

 

Залязващо самотно слънце, 

притихващ полъх в края на деня,

в премрежен миг донасят къс от вопъл,

роден в гласа на чакаща жена.

 

Зареян някъде в тъгата облак,

отронен цвят на голата земя,

остават дълго време да припомнят

за силуети, бродили ръка в ръка.

 

И в някоя сънувана, безвестна вечер,

под погледа на бледата луна, 

едно завръщане Тя ще дочака,

под звуците пригалващи на пролетта.

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??