странница (Сеси)
200 7186
May 10, 2011, 11:44 AM

Отронено 

  Poetry » Love
898 0 22

 

Залязващо самотно слънце, 

притихващ полъх в края на деня,

в премрежен миг донасят къс от вопъл,

роден в гласа на чакаща жена.

 

Зареян някъде в тъгата облак,

отронен цвят на голата земя,

остават дълго време да припомнят

за силуети, бродили ръка в ръка.

 

И в някоя сънувана, безвестна вечер,

под погледа на бледата луна, 

едно завръщане Тя ще дочака,

под звуците пригалващи на пролетта.

© Сеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??