15 ene 2008, 11:58

Отрова е за всеки вид тъга

  Poesía
785 0 12

Усмихната надеждата изгрява,

отречена от отпадналост и суета.

Кипи в нея бурната проява -

да събуди във всеки красота.

 

 

Унесена от вихър на забрава,

напомняща за мрачност и тъма.

Впита е в нея прозорливо рана,

затова, че някой е потънал в тъга.

 

 

Мечтаеща за кораб в морето,

построен от любов и доброта.

Да се обичат всички от небето,

сливащи се с магична красота.

 

 

Помагаща и вдъхваща надежда,

целуваща солената сълза.

Облечена е в приказна одежда,

отрова е за всеки вид тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....