Jan 15, 2008, 11:58 AM

Отрова е за всеки вид тъга

  Poetry
781 0 12

Усмихната надеждата изгрява,

отречена от отпадналост и суета.

Кипи в нея бурната проява -

да събуди във всеки красота.

 

 

Унесена от вихър на забрава,

напомняща за мрачност и тъма.

Впита е в нея прозорливо рана,

затова, че някой е потънал в тъга.

 

 

Мечтаеща за кораб в морето,

построен от любов и доброта.

Да се обичат всички от небето,

сливащи се с магична красота.

 

 

Помагаща и вдъхваща надежда,

целуваща солената сълза.

Облечена е в приказна одежда,

отрова е за всеки вид тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...