Jan 15, 2008, 11:58 AM

Отрова е за всеки вид тъга

  Poetry
778 0 12

Усмихната надеждата изгрява,

отречена от отпадналост и суета.

Кипи в нея бурната проява -

да събуди във всеки красота.

 

 

Унесена от вихър на забрава,

напомняща за мрачност и тъма.

Впита е в нея прозорливо рана,

затова, че някой е потънал в тъга.

 

 

Мечтаеща за кораб в морето,

построен от любов и доброта.

Да се обичат всички от небето,

сливащи се с магична красота.

 

 

Помагаща и вдъхваща надежда,

целуваща солената сълза.

Облечена е в приказна одежда,

отрова е за всеки вид тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....