15.01.2008 г., 11:58

Отрова е за всеки вид тъга

775 0 12

Усмихната надеждата изгрява,

отречена от отпадналост и суета.

Кипи в нея бурната проява -

да събуди във всеки красота.

 

 

Унесена от вихър на забрава,

напомняща за мрачност и тъма.

Впита е в нея прозорливо рана,

затова, че някой е потънал в тъга.

 

 

Мечтаеща за кораб в морето,

построен от любов и доброта.

Да се обичат всички от небето,

сливащи се с магична красота.

 

 

Помагаща и вдъхваща надежда,

целуваща солената сълза.

Облечена е в приказна одежда,

отрова е за всеки вид тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...