15.01.2008 г., 11:58

Отрова е за всеки вид тъга

780 0 12

Усмихната надеждата изгрява,

отречена от отпадналост и суета.

Кипи в нея бурната проява -

да събуди във всеки красота.

 

 

Унесена от вихър на забрава,

напомняща за мрачност и тъма.

Впита е в нея прозорливо рана,

затова, че някой е потънал в тъга.

 

 

Мечтаеща за кораб в морето,

построен от любов и доброта.

Да се обичат всички от небето,

сливащи се с магична красота.

 

 

Помагаща и вдъхваща надежда,

целуваща солената сълза.

Облечена е в приказна одежда,

отрова е за всеки вид тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...