Отвъд пожарите на Стикс
Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина,
ако ще, през Дантевия Ад.
Нека се разтворят небесата,
пък нека ангелите ме кълнат.
Хароне, преведи ме над вълните,
нали за туй си тук лодкар?!
Сълзите ми вземи в замяна,
върху ми още станали на жар.
Но не ще ми вземеш всичко.
В гърдите си надежда аз тая,
че отвъд пожарите на Стикса
все още някъде ме чака Тя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados