Отвъд пожарите на Стикс
Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина,
ако ще, през Дантевия Ад.
Нека се разтворят небесата,
пък нека ангелите ме кълнат.
Хароне, преведи ме над вълните,
нали за туй си тук лодкар?!
Сълзите ми вземи в замяна,
върху ми още станали на жар.
Но не ще ми вземеш всичко.
В гърдите си надежда аз тая,
че отвъд пожарите на Стикса
все още някъде ме чака Тя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
