Отвъд пожарите на Стикс
Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина,
ако ще, през Дантевия Ад.
Нека се разтворят небесата,
пък нека ангелите ме кълнат.
Хароне, преведи ме над вълните,
нали за туй си тук лодкар?!
Сълзите ми вземи в замяна,
върху ми още станали на жар.
Но не ще ми вземеш всичко.
В гърдите си надежда аз тая,
че отвъд пожарите на Стикса
все още някъде ме чака Тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
