Dec 9, 2010, 4:31 PM

Отвъд пожарите на Стикс

  Poetry » Love
951 0 21

Оставете ме на плъховете.

И те във свойта немотия

ще гризат човешката ми плът,

човешката ми кръв ще пият.

 

И седем пъти ще премина,

ако ще, през Дантевия Ад.

Нека се разтворят небесата,

пък нека ангелите ме кълнат.

 

Хароне, преведи ме над вълните,

нали за туй си тук лодкар?!

Сълзите ми вземи в замяна,

върху ми още станали на жар.

 

Но не ще ми вземеш всичко.

В гърдите си надежда аз тая,

че отвъд пожарите на Стикса

все още някъде ме чака Тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...