Отвъд вярата

Poesía

840 0 10

Като самотна лодка поривите слизат,

несдържани, в море от светлина,

когато вярата е много близо,

но тръгва си, докосната едва…

Превръща се във сън недосънуван,

в криле от вятър, оковани в плен.

Животът може би сега рисува

последния ни мост изпепелен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mira-radi (Христина Радомирова)

Наистина красиво и вълшебно...

2010-12-10T23:44:36+02:00
Borqnaa (Боряна Петрова)

супер е, ще те чета :}

2010-12-08T12:07:11+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Кратка си тук и ми хареса много!

2010-12-07T23:55:24+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

когато вярата е много близо,

но тръгва си, докосната едва…
Поздрав!

2010-12-06T14:20:45+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... поривите рушат и последния мост - за да плуват в пепелта... неоковими... Твоят вятър, Герда...

2010-12-05T23:13:54+02:00