5 dic 2010, 20:09

Отвъд вярата 

  Poesía
741 0 10
Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван,
в криле от вятър, оковани в плен.
Животът може би сега рисува
последния ни мост изпепелен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??