Отвъд вярата

Dec 5, 2010, 8:09 PM

Poetry

740 0 10

Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван,
в криле от вятър, оковани в плен.
Животът може би сега рисува
последния ни мост изпепелен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъд вярата

Want to read more?

Random works