5.12.2010 г., 20:09 ч.

Отвъд вярата 

  Поезия
659 0 10

 

 

Като самотна лодка поривите слизат,

несдържани, в море от светлина,

когато вярата е много  близо,

но  тръгва си, докосната  едва…

 

 

Превръща се във сън недосънуван,

в криле от вятър, оковани в плен.

Животът може би сега рисува

последния ни мост изпепелен.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??