22 jun 2011, 23:51

Отвътре

  Poesía
788 0 6

Да се обичам често ми е трудно

и кръста си да нося - в шепа-огън,

и някой път чак ми е чудно

да се  обикна пак дали ще мога?

 

Често ми е трудно да се нося

с торби от нищо, тръгнала към мене

и стиснала в юмрук стоте въпроса:

как се пресява цялата вселена?

 

Някой път ми иде със взрив

да избухна надолу, навътре...

Че бонбонът "Живот" се оказа горчив

и само на ужким е сладък и пъстър...

 

Често се питам: какво съм очаквала?

И изобщо - какво съм мечтала?

Гнева си отчаян защо съм изплаквала?

И за какво чак пък толкоз съм се гневяла?

 

Даже не знам на какво съм разчитала,

без да лъжа и режа. И все да съм бяла...

Не всичко в този живот съм опитала,

но любовта съм я носила в себе си. Цялата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...