Отвътре
Да се обичам често ми е трудно
и кръста си да нося - в шепа-огън,
и някой път чак ми е чудно
да се обикна пак дали ще мога?
Често ми е трудно да се нося
с торби от нищо, тръгнала към мене
и стиснала в юмрук стоте въпроса:
как се пресява цялата вселена?
Някой път ми иде със взрив
да избухна надолу, навътре...
Че бонбонът "Живот" се оказа горчив
и само на ужким е сладък и пъстър...
Често се питам: какво съм очаквала?
И изобщо - какво съм мечтала?
Гнева си отчаян защо съм изплаквала?
И за какво чак пък толкоз съм се гневяла?
Даже не знам на какво съм разчитала,
без да лъжа и режа. И все да съм бяла...
Не всичко в този живот съм опитала,
но любовта съм я носила в себе си. Цялата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
