Отвътре

22 июн. 2011 г., 23:51

Поэзия

633 0 6

Да се обичам често ми е трудно

и кръста си да нося - в шепа-огън,

и някой път чак ми е чудно

да се обикна пак дали ще мога?

Често ми е трудно да се нося

с торби от нищо, тръгнала към мене

и стиснала в юмрук стоте въпроса:

как се пресява цялата вселена?

Някой път ми иде със взрив

да избухна надолу, навътре...

Че бонбонът "Живот" се оказа горчив

и само на ужким е сладък и пъстър...

Често се питам: какво съм очаквала?

И изобщо - какво съм мечтала?

Гнева си отчаян защо съм изплаквала?

И за какво чак пък толкоз съм се гневяла?

Даже не знам на какво съм разчитала,

без да лъжа и режа. И все да съм бяла...

Не всичко в този живот съм опитала,

но любовта съм я носила в себе си. Цялата.

krasitoo (Красимира Гущерова)

2011-08-08T02:30:45+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-08-07T14:19:04+03:00

Хубав стих!
Поздрави, Меги!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2011-07-17T23:07:53+03:00

Така е, Миглена, но ти знаеш, че нещата отгоре и отдолу са различни! А горчивите бонбони понякога са по-полезни
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-06-27T10:57:13+03:00

Толкова въпроси, а ключето на отговорите е в теб, Мег. Понеже любовта е в теб - без, която не можем. Поздрави!
Жулли (Юлия Димитрова)

2011-06-24T20:10:55+03:00

"Често ми е трудно да се нося
с торби от нищо, тръгнала към мене
и стиснала в юмрук стоте въпроса:
как се пресява цялата вселена?"

Този стих ми хареса много!
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-23T09:42:51+03:00

Усмихна ме този хубав стих, поривът все да си бяла никога да не умира в теб!