Отвътре
Да се обичам често ми е трудно
и кръста си да нося - в шепа-огън,
и някой път чак ми е чудно
да се обикна пак дали ще мога?
Често ми е трудно да се нося
с торби от нищо, тръгнала към мене
и стиснала в юмрук стоте въпроса:
как се пресява цялата вселена?
Някой път ми иде със взрив
да избухна надолу, навътре...
Че бонбонът "Живот" се оказа горчив
и само на ужким е сладък и пъстър...
Често се питам: какво съм очаквала?
И изобщо - какво съм мечтала?
Гнева си отчаян защо съм изплаквала?
И за какво чак пък толкоз съм се гневяла?
Даже не знам на какво съм разчитала,
без да лъжа и режа. И все да съм бяла...
Не всичко в този живот съм опитала,
но любовта съм я носила в себе си. Цялата.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Хубав стих!
Поздрави, Меги!
-
Така е, Миглена, но ти знаеш, че нещата отгоре и отдолу са различни! А горчивите бонбони понякога са по-полезни
-
Толкова въпроси, а ключето на отговорите е в теб, Мег. Понеже любовта е в теб - без, която не можем. Поздрави!
-
"Често ми е трудно да се нося
с торби от нищо, тръгнала към мене
и стиснала в юмрук стоте въпроса:
как се пресява цялата вселена?"
Този стих ми хареса много!
-
Усмихна ме този хубав стих, поривът все да си бяла никога да не умира в теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
