8 jun 2015, 0:20

Отзоваване на Принца

  Poesía
557 0 5

Отзоваване на Принца

 

Принце мой, сто години те чаках,
та живота ми малко да живне.
Но привърши в мазето коняка,
изтрезнях и не мисля наивно.


И разбрах, че залъгваш умело
Пепеляшки, Снежанки и Рози.
Ала после ги водиш на село.
и живота им с теб не е розов.

 

С дълъг сън всяко утро е мъдро,
нямам повече време в излишък.
В неустойки не ща да те съдя,
ореолът ти кралски издиша.

 

Ако мислиш, че още сънувам,
как на бял вихрогон ме спасяваш,
явно в треска гореща бълнуваш.
Принце мой, май съвсем полудяваш.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Младен, Ради, Радка, Стойна. Така им се пада на принцовете. Усмивки от мен за вас. Бъдете щастливи.
  • Неприятно е разочарованието, но достойно поведението на лиричната ти героиня. Преди всичко е достойнството! Не само хубава творба, но и един добър урок1
    Поздрав, Цвети и ведро настроение!
  • Прекрасно, уникално, много, много добро стихотворение Цвети! Просто не знам какво още да добавя! Чете се на един дъх, поднесено е толкова финно,с лека шега, малко ирония и цялата истина за принцовете спасители!
    Благодаря ти за огромното удоволствие, което ми достави
    Поздрави и много усмивки от мен
  • Така им се пада на всички принцове! Много стегнато и отлично изпълнено стихо! Браво, Цвети!
  • Чудесно развенчаване на наивните блянове, които много жени лелеят, претворено майсторски в поезия. Тези принцове все повече заприличват на Али баба с 40-те разбойнички. Пред тях винаги е за предпочитане един древен Рицар и Дракон.

    Поздравление, Цвети! Стихотворението ти е прекрасно.

    Да ти е хубава седмицата и сбъдваща желанията ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....