Отзоваване на Принца
Отзоваване на Принца
Принце мой, сто години те чаках,
та живота ми малко да живне.
Но привърши в мазето коняка,
изтрезнях и не мисля наивно.
И разбрах, че залъгваш умело
Пепеляшки, Снежанки и Рози.
Ала после ги водиш на село.
и живота им с теб не е розов.
С дълъг сън всяко утро е мъдро,
нямам повече време в излишък.
В неустойки не ща да те съдя,
ореолът ти кралски издиша.
Ако мислиш, че още сънувам,
как на бял вихрогон ме спасяваш,
явно в треска гореща бълнуваш.
Принце мой, май съвсем полудяваш.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, Младен, Ради, Радка, Стойна. Така им се пада на принцовете.
Усмивки от мен за вас. Бъдете щастливи. -
Неприятно е разочарованието, но достойно поведението на лиричната ти героиня. Преди всичко е достойнството! Не само хубава творба, но и един добър урок1
Поздрав, Цвети и ведро настроение! -
Прекрасно, уникално, много, много добро стихотворение Цвети! Просто не знам какво още да добавя! Чете се на един дъх, поднесено е толкова финно,с лека шега, малко ирония и цялата истина за принцовете спасители!
Благодаря ти за огромното удоволствие, което ми достави
Поздрави и много усмивки от мен -
Така им се пада на всички принцове! Много стегнато и отлично изпълнено стихо! Браво, Цвети!
-
Чудесно развенчаване на наивните блянове, които много жени лелеят, претворено майсторски в поезия. Тези принцове все повече заприличват на Али баба с 40-те разбойнички. Пред тях винаги е за предпочитане един древен Рицар и Дракон.
Поздравление, Цвети! Стихотворението ти е прекрасно.
Да ти е хубава седмицата и сбъдваща желанията ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
