Отзоваване на Принца
Отзоваване на Принца
Принце мой, сто години те чаках,
та живота ми малко да живне.
Но привърши в мазето коняка,
изтрезнях и не мисля наивно.
И разбрах, че залъгваш умело
Пепеляшки, Снежанки и Рози.
Ала после ги водиш на село.
и живота им с теб не е розов.
С дълъг сън всяко утро е мъдро,
нямам повече време в излишък.
В неустойки не ща да те съдя,
ореолът ти кралски издиша.
Ако мислиш, че още сънувам,
как на бял вихрогон ме спасяваш,
явно в треска гореща бълнуваш.
Принце мой, май съвсем полудяваш.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Усмивки от мен за вас. Бъдете щастливи.
