26 may 2019, 23:45  

Овъглени крила или ефектът на пеперудата

  Poesía
785 2 3

Защо не осъзнахме, че горим,

заблу́ди ли ни хитро светлината,

че дойдем ли наблизо – не грешим,

ала за миг стопиха се крилата?

 

Нима не го разбрахме? – да не би,

магия да ни беше замъглила?

Той огънят, тъй прелестно гори

и сякаш ни привлече с тайна сила.

 

Сега, сме с овъглените крила –

в агония от болката се гърчим.

Разрухата след мощна топлина

от ярост в мен крещи – Защо се случи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Мариана, Еси, Гавраил! И чувствата ни, често са като крилата на пеперуда пред пламък! Поздрави
  • Когато го усетим,вече е късно!
  • Такъв е ефектът на пеперудата. Но огънят така сладко привлича....

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...