Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би,
магия да ни беше замъглила?
Той огънят, тъй прелестно гори
и сякаш ни привлече с тайна сила.
Сега, сме с овъглените крила –
в агония от болката се гърчим.
Разрухата след мощна топлина
от ярост в мен крещи – Защо се случи?
© Данаил Таков Всички права запазени