Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би,
магия да ни беше замъглила?
Той огънят, тъй прелестно гори
и сякаш ни привлече с тайна сила.
Сега, сме с овъглените крила –
в агония от болката се гърчим.
Разрухата след мощна топлина
от ярост в мен крещи – Защо се случи?
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
