24 ene 2012, 20:53

Озон 

  Poesía » Otra
672 0 4

Озон

Рисувам си озонов мъж,

лесно с него да дишам.

Дъждовете на него

искам все да приличат.

Да плисва внезапно

понякога с гръм

и земята под мен да разтриса.

Да ме превръща от дъждовна мелодия

в звън

и в екстаз

всяка моя фибра да стихва.

Рисувам си озонов мъж…

 

А той седи насреща ми.

Чете си вестник.

Една усмивка ме уцелва,

като гръм

от бурята,

с която нявга ме отнесе.




© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??