ОзонРисувам си озонов мъж, лесно с него да дишам. Дъждовете на него искам все да приличат. Да плисва внезапно понякога с гръм и земята под мен да разтриса. Да ме превръща от дъждовна мелодия в звън и в екстаз всяка моя фибра да стихва. Рисувам си озонов мъж…
А той седи насреща ми. Чете си вестник. Една усмивка ме уцелва, като гръм от бурята, с която нявга ме отнесе. |
© Лъки All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Анабел