24.01.2012 г., 20:53

Озон

842 0 4

Озон

Рисувам си озонов мъж,

лесно с него да дишам.

Дъждовете на него

искам все да приличат.

Да плисва внезапно

понякога с гръм

и земята под мен да разтриса.

Да ме превръща от дъждовна мелодия

в звън

и в екстаз

всяка моя фибра да стихва.

Рисувам си озонов мъж…

 

А той седи насреща ми.

Чете си вестник.

Една усмивка ме уцелва,

като гръм

от бурята,

с която нявга ме отнесе.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...