лъвче (Лъки)
122 999
24.01.2012 г., 20:53 ч.

Озон 

  Поезия » Друга
646 0 4

Озон

Рисувам си озонов мъж,

лесно с него да дишам.

Дъждовете на него

искам все да приличат.

Да плисва внезапно

понякога с гръм

и земята под мен да разтриса.

Да ме превръща от дъждовна мелодия

в звън

и в екстаз

всяка моя фибра да стихва.

Рисувам си озонов мъж…

 

А той седи насреща ми.

Чете си вестник.

Една усмивка ме уцелва,

като гръм

от бурята,

с която нявга ме отнесе.




© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??