Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
26 feb 2019, 11:08

П(р)олетно 

  Poesía » Otra
479 12 11

Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.

 

И вижда мен, но надали съм същата.
Остана само пепел от романите.
Сред синкав дим от срам се крие къщата.
Случайни ноти, лепнат по калканите.

 

И след досадно дълго презимуване,
надежда синя се топи в улуците.
Оставя приказка, недосънувана.
Обичай! И разказвай я – на внуците...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??