Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата.
Остана само пепел от романите.
Сред синкав дим от срам се крие къщата.
Случайни ноти, лепнат по калканите.
И след досадно дълго презимуване,
надежда синя се топи в улуците.
Оставя приказка, недосънувана.
Обичай! И разказвай я – на внуците...