Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
26 февр. 2019 г., 11:08

П(р)олетно 

  Поэзия » Другая
476 12 11

Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.

 

И вижда мен, но надали съм същата.
Остана само пепел от романите.
Сред синкав дим от срам се крие къщата.
Случайни ноти, лепнат по калканите.

 

И след досадно дълго презимуване,
надежда синя се топи в улуците.
Оставя приказка, недосънувана.
Обичай! И разказвай я – на внуците...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??