Patrizzia (Надежда Ангелова)
2088 18264
Feb 26, 2019, 11:08 AM

П(р)олетно 

  Poetry » Other
377 12 11

Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.

 

И вижда мен, но надали съм същата.
Остана само пепел от романите.
Сред синкав дим от срам се крие къщата.
Случайни ноти, лепнат по калканите.

 

И след досадно дълго презимуване,
надежда синя се топи в улуците.
Оставя приказка, недосънувана.
Обичай! И разказвай я – на внуците...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??