Feb 26, 2019, 11:08 AM
П(р)олетно
Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата.
Остана само пепел от романите.
Сред синкав дим от срам се крие къщата.
Случайни ноти, лепнат по калканите.
И след досадно дълго презимуване,
надежда синя се топи в улуците.
Оставя приказка, недосънувана.
Обичай! И разказвай я – на внуците...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Веси!
-
Хубаво ми е при теб, Наденце! Благодаря ти!
-
Роси, Авис, Красе, Марианче, Дани, Миночка, Ангелче, Магьоснице, сенсей, Лина, благодаря ви! От сърце!
-
Цветът е за света, коренът за теб...
Хареса ми. Бодър младежки оптимизъм... -
Дълга е тъмната нощ на душата, но щом е синя надеждата и са живи капчуците пролетта отново ще дойде... Поздравления, Наде!
-
Много хубаво послание, Наде!
-
Имам правописна грешка, Наде.Навлязла, а не намлязла. Смях си се сама.Извини ме.
-
И тъжно и красиво, дълбко си намлязла в душата си, но очакването за пролет променя картината.Хареса ми , Наде!
-
Поздрави, Наде! -
Каква красива меланхолия....
-
Капчукът ще припява онзи свой рефрен за радост, слънце и кокичета! Красив стремеж за п(р)олет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
