Падеж с просрочена дата
ПАДЕЖ С ПРОСРОЧЕНА ДАТА
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван,
с куп избледнели имена
от филм – отдавна прожектиран
на овехтелия екран,
щом себе си там не намирам.
И като в есенна гора –
в постеля с яворова шума
луната – сребърна пара,
самотна на небето клюма.
Аз с нея лихвите платих.
Главницата е друго дело.
За сбогом ти оставих стих.
И можеш да си тръгнеш – смело.
Фотография - авторът
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
