Откраднати от небето,
посипани в твойте коси,
не спират, лудуват -
безброй звезди.
Протягам ръка и ето улавям една,
любовта ще изпроси,
от дългия ден-мечтана целувка,
от късата нощ-страстна въздишка.
Ах, тези звезди,
със своите насмешки!
Затварям очи.
Пак любовта е насреща!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados