29 oct 2016, 20:47

Пак стълбите на времето катеря 

  Poesía
854 1 5
Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.
Сълза, ще се катурне по лицето
за да измие минало и настояще.
Звезда ще се изрони от небето,
да сбъдне блян в сърце горещо.
Клавири с черно бели стъпки,
ще пишат музиката по небето.
Два облака целунати със пръски
ще затанцуват в спомена от лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??