29 oct 2016, 20:47

Пак стълбите на времето катеря 

  Poesía
744 1 5

Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.

Сълза, ще се катурне по лицето
за да измие минало и настояще.
Звезда ще се изрони от небето, 
да сбъдне блян в сърце горещо.

Клавири с черно бели стъпки, 
ще пишат музиката по небето.
Два облака целунати със пръски
ще затанцуват в спомена от лято.

А вън е есен, златна до премала
със залеза красив на небосклона.
Стъмни се, и една звезда изгряла
прошепна ми, че моят блян е сбъднала.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??