Пак стълбите на времето катеря
Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.
Сълза, ще се катурне по лицето
за да измие минало и настояще.
Звезда ще се изрони от небето,
да сбъдне блян в сърце горещо.
Клавири с черно бели стъпки,
ще пишат музиката по небето.
Два облака целунати със пръски
ще затанцуват в спомена от лято.
А вън е есен, златна до премала
със залеза красив на небосклона.
Стъмни се, и една звезда изгряла
прошепна ми, че моят блян е сбъднала.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
