7 oct 2017, 0:59

Пак там...

572 0 3

***
Росица Чакърова 

 

Пак там ще ме намериш - у дома, 
под стряхата на мнимата ни къща, 
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане. 
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих 
докато не пропеят пак петлите... 
Ръцете ти да стъкнат там пещта, 
да замирише хлебно и познато 
и всички сиви, мънички неща 
да се погубят нейде вдън земята,
а врящото кафе да изпроводи 
останките от края на нощта,
за да се влее в две души, свободни 
за новата си среща с обичта... 

 

Лондон, 04/10/2017  11:31

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...