Oct 7, 2017, 12:59 AM

Пак там...

  Poetry » Love
574 0 3

***
Росица Чакърова 

 

Пак там ще ме намериш - у дома, 
под стряхата на мнимата ни къща, 
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане. 
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих 
докато не пропеят пак петлите... 
Ръцете ти да стъкнат там пещта, 
да замирише хлебно и познато 
и всички сиви, мънички неща 
да се погубят нейде вдън земята,
а врящото кафе да изпроводи 
останките от края на нощта,
за да се влее в две души, свободни 
за новата си среща с обичта... 

 

Лондон, 04/10/2017  11:31

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...