Oct 7, 2017, 12:59 AM

Пак там...

  Poetry » Love
570 0 3

***
Росица Чакърова 

 

Пак там ще ме намериш - у дома, 
под стряхата на мнимата ни къща, 
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане. 
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих 
докато не пропеят пак петлите... 
Ръцете ти да стъкнат там пещта, 
да замирише хлебно и познато 
и всички сиви, мънички неща 
да се погубят нейде вдън земята,
а врящото кафе да изпроводи 
останките от края на нощта,
за да се влее в две души, свободни 
за новата си среща с обичта... 

 

Лондон, 04/10/2017  11:31

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...