***
Росица Чакърова
Пак там ще ме намериш - у дома,
под стряхата на мнимата ни къща,
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане.
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих
докато не пропеят пак петлите...
Ръцете ти да стъкнат там пещта,
да замирише хлебно и познато ...