7.10.2017 г., 0:59

Пак там...

569 0 3

***
Росица Чакърова 

 

Пак там ще ме намериш - у дома, 
под стряхата на мнимата ни къща, 
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане. 
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих 
докато не пропеят пак петлите... 
Ръцете ти да стъкнат там пещта, 
да замирише хлебно и познато 
и всички сиви, мънички неща 
да се погубят нейде вдън земята,
а врящото кафе да изпроводи 
останките от края на нощта,
за да се влее в две души, свободни 
за новата си среща с обичта... 

 

Лондон, 04/10/2017  11:31

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...