7 окт. 2017 г., 00:59

Пак там...

568 0 3

***
Росица Чакърова 

 

Пак там ще ме намериш - у дома, 
под стряхата на мнимата ни къща, 
под натежала от безсъние асма
и взор, отправен в твоето завръщане. 
Ще съм омесила поредния си стих
с брашно, пресято в звездното ни сито.
Ще зреят дрожди в спомена ми тих 
докато не пропеят пак петлите... 
Ръцете ти да стъкнат там пещта, 
да замирише хлебно и познато 
и всички сиви, мънички неща 
да се погубят нейде вдън земята,
а врящото кафе да изпроводи 
останките от края на нощта,
за да се влее в две души, свободни 
за новата си среща с обичта... 

 

Лондон, 04/10/2017  11:31

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...