Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
2 mar 2007, 16:38

ПАК ТЕБ ДА ОБИЧАМ 

  Poesía » De amor
1558 0 30
 

Годините тъжно във такт отминават,

като пясъчни плажове, спящи в студа.

Сърцето се свива, премито от зимите,

по косите ми бавно топи се снега.

От търсене вече загубих посока,

имам себе си, зная, но тебе изгубих.

В любовта не повярвах, за мен тя бе болка.

От обичане - трудно вините  изкупих.

Тишина си намерих,  поне нея имам

и приятел не търся, от страх да не плача,

че и него така, както теб, ще загубя

и очите си в нищото пак ще вторача.

Гордостта си потъпках, сега съм безмълвна,

преминавам по пътища вече вървяни.

Но надеждата нося така безгранична

и в душата припалват искрици нетленни.

И от изгрева пак ще се раждам с лъчите,

със  луната одеждите бавно ще свличам.

И ще търся безспирно при мен да те върна,

за да мога отново... пак теб да обичам.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??