ПАК ТЕБ ДА ОБИЧАМ
Годините тъжно във такт отминават,
като пясъчни плажове, спящи в студа.
Сърцето се свива, премито от зимите,
по косите ми бавно топи се снега.
От търсене вече загубих посока,
имам себе си, зная, но тебе изгубих.
В любовта не повярвах, за мен тя бе болка.
От обичане - трудно вините изкупих.
Тишина си намерих, поне нея имам
и приятел не търся, от страх да не плача,
че и него така, както теб, ще загубя
и очите си в нищото пак ще вторача.
Гордостта си потъпках, сега съм безмълвна,
преминавам по пътища вече вървяни.
Но надеждата нося така безгранична
и в душата припалват искрици нетленни.
И от изгрева пак ще се раждам с лъчите,
със луната одеждите бавно ще свличам.
И ще търся безспирно при мен да те върна,
за да мога отново... пак теб да обичам.
© Кремена Стоева All rights reserved.
На теб Джейни също!
