ПАК ТЕБ ДА ОБИЧАМ
Годините тъжно във такт отминават,
като пясъчни плажове, спящи в студа.
Сърцето се свива, премито от зимите,
по косите ми бавно топи се снега.
От търсене вече загубих посока,
имам себе си, зная, но тебе изгубих.
В любовта не повярвах, за мен тя бе болка.
От обичане - трудно вините изкупих.
Тишина си намерих, поне нея имам
и приятел не търся, от страх да не плача,
че и него така, както теб, ще загубя
и очите си в нищото пак ще вторача.
Гордостта си потъпках, сега съм безмълвна,
преминавам по пътища вече вървяни.
Но надеждата нося така безгранична
и в душата припалват искрици нетленни.
И от изгрева пак ще се раждам с лъчите,
със луната одеждите бавно ще свличам.
И ще търся безспирно при мен да те върна,
за да мога отново... пак теб да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
На теб Джейни също!
