Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
4 jul 2024, 6:33

Паметта

  Poesía
412 3 8

 

 

               ...и стихове пиша, 

                                                  тъй както умея...

 

                                   Никола Йонков Вапцаров

 

Понякога смъртта героизира.

Понякога смъртта е забрава.

Понякога миналото ни събира.

Понякога само паметник остава. 

 

И живите свидетели са памет. 

Нали смъртта е тиха и няма?

И четем въпросите на Хамлет.

А Дон Кихот сънува Дамата 

 

на Сърцето за обич закопняло...

Понякога смъртта е спасение 

от скудоумното черно и бяло.

Нима животът е миг видение?

 

Преди да ни орисат орисници.

Или след плач на пойни птици...

 

 

 

 

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката на стихотворението,а преди всичко на поантата!🙏
  • Аnna (Ана Янкова)
    Аnna (Ана Янкова)
    "след плач на пойни птици..."
    Метафорично,но и истинско!
    Поздравявам те,Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Петър!
    Благодаря за коментара, Йосиф!
    Има и такива стихотворения...
  • palata11 (Йосиф Асенов)
    palata11 (Йосиф Асенов)
    Много е тъжно.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за философията, която е общовалидна за битието на живота!
    И паметта,която съхранява поколението след това:един умира за идеята с Вярата,че"животът ще бъде по-хубав от песен!" Но...нима трагедията не е пълна?Да умреш за идея,обречен на нея в името на живота?!
    И тази идея се оказва една химера,защото поетът е жертва на завидни болшевишки компилации,за да го славят посмъртно ония,които спасиха себе си чрез саможертвата му!И ползват материалните и духовните привилегии!
    Благодаря за написаното от теб, Младен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0