Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
4 jul 2024, 6:33

Паметта

  Poesía
406 3 8

 

 

               ...и стихове пиша, 

                                                  тъй както умея...

 

                                   Никола Йонков Вапцаров

 

Понякога смъртта героизира.

Понякога смъртта е забрава.

Понякога миналото ни събира.

Понякога само паметник остава. 

 

И живите свидетели са памет. 

Нали смъртта е тиха и няма?

И четем въпросите на Хамлет.

А Дон Кихот сънува Дамата 

 

на Сърцето за обич закопняло...

Понякога смъртта е спасение 

от скудоумното черно и бяло.

Нима животът е миг видение?

 

Преди да ни орисат орисници.

Или след плач на пойни птици...

 

 

 

 

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката на стихотворението,а преди всичко на поантата!🙏
  • Аnna (Ана Янкова)
    Аnna (Ана Янкова)
    "след плач на пойни птици..."
    Метафорично,но и истинско!
    Поздравявам те,Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Петър!
    Благодаря за коментара, Йосиф!
    Има и такива стихотворения...
  • palata11 (Йосиф Асенов)
    palata11 (Йосиф Асенов)
    Много е тъжно.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за философията, която е общовалидна за битието на живота!
    И паметта,която съхранява поколението след това:един умира за идеята с Вярата,че"животът ще бъде по-хубав от песен!" Но...нима трагедията не е пълна?Да умреш за идея,обречен на нея в името на живота?!
    И тази идея се оказва една химера,защото поетът е жертва на завидни болшевишки компилации,за да го славят посмъртно ония,които спасиха себе си чрез саможертвата му!И ползват материалните и духовните привилегии!
    Благодаря за написаното от теб, Младен!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0