Jul 4, 2024, 6:33 AM

Паметта

  Poetry
405 3 8

 

 

               ...и стихове пиша, 

                                                  тъй както умея...

 

                                   Никола Йонков Вапцаров

 

Понякога смъртта героизира.

Понякога смъртта е забрава.

Понякога миналото ни събира.

Понякога само паметник остава. 

 

И живите свидетели са памет. 

Нали смъртта е тиха и няма?

И четем въпросите на Хамлет.

А Дон Кихот сънува Дамата 

 

на Сърцето за обич закопняло...

Понякога смъртта е спасение 

от скудоумното черно и бяло.

Нима животът е миг видение?

 

Преди да ни орисат орисници.

Или след плач на пойни птици...

 

 

 

 

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за оценката на стихотворението,а преди всичко на поантата!🙏
  • "след плач на пойни птици..."
    Метафорично,но и истинско!
    Поздравявам те,Стойчо.
  • Благодаря за Любими, Петър!
    Благодаря за коментара, Йосиф!
    Има и такива стихотворения...
  • Много е тъжно.
  • Благодаря за философията, която е общовалидна за битието на живота!
    И паметта,която съхранява поколението след това:един умира за идеята с Вярата,че"животът ще бъде по-хубав от песен!" Но...нима трагедията не е пълна?Да умреш за идея,обречен на нея в името на живота?!
    И тази идея се оказва една химера,защото поетът е жертва на завидни болшевишки компилации,за да го славят посмъртно ония,които спасиха себе си чрез саможертвата му!И ползват материалните и духовните привилегии!
    Благодаря за написаното от теб, Младен!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...