Паметта

Поэзия

403 3 8

...и стихове пиша,

тъй както умея...

Никола Йонков Вапцаров

Понякога смъртта героизира.

Понякога смъртта е забрава.

Понякога миналото ни събира.

Понякога само паметник остава.

И живите свидетели са памет.

Нали смъртта е тиха и няма?

И четем въпросите на Хамлет.

А Дон Кихот сънува Дамата

на Сърцето за обич закопняло...

Понякога смъртта е спасение

от скудоумното черно и бяло.

Нима животът е миг видение?

Преди да ни орисат орисници.

Или след плач на пойни птици...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за оценката на стихотворението,а преди всичко на поантата!🙏

2024-07-05T21:20:56+03:00
Аnna (Ана Янкова)

"след плач на пойни птици..."
Метафорично,но и истинско!
Поздравявам те,Стойчо.

2024-07-05T17:49:05+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Петър!
Благодаря за коментара, Йосиф!
Има и такива стихотворения...

2024-07-05T03:42:26+03:00
palata11 (Йосиф Асенов)

Много е тъжно.

2024-07-04T22:58:51+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за философията, която е общовалидна за битието на живота!
И паметта,която съхранява поколението след това:един умира за идеята с Вярата,че"животът ще бъде по-хубав от песен!" Но...нима трагедията не е пълна?Да умреш за идея,обречен на нея в името на живота?!
И тази идея се оказва една химера,защото поетът е жертва на завидни болшевишки компилации,за да го славят посмъртно ония,които спасиха себе си чрез саможертвата му!И ползват материалните и духовните привилегии!
Благодаря за написаното от теб, Младен!

2024-07-04T13:24:19+03:00